1
Кръстосал крака
на ръба на Вселената
хвърляш обли камъчета
в бездната отвъд
животът ни е просто ехо
от избухналия взрив
подмяташ думите със същия
замах
докато с другата ръка допушваш
доказателството –
животът ни е просто
тътенът
от твоята захвърлена цигара
който няма да дочакаме
да чуем
2
Често пиеше вино и знаеше –
няколко глътки за здраве
още няколко – да забрави
отскоро не се надява на нито едно от двете
вълнува го само
като сипе малко на земята
някой долу да го чуе
3
Времето е обърнат бинокъл
в неопитни ръце –
докато разбереш
че си го хванал грешно
вече си видял всичко по-далеч
отколкото е всъщност
