Енис Батур: Бяла страница

Публикувано от на април 3, 2016 в 10:26 am.


Един читател се оплакваше: в стиховете ви има
многобройни лични имена – чужди градове, личности,
понякога дори и думи
. Внимателно го изслушах,
без да разбера нещо.
Защо смята Брюж и Монтеверди за чужди,
а когато мастилото попие тези думи,
толкова бързо се доверява на смисъла им,
отсам и отвъд?
– си казах.
Ако знаеше той за дните и нощите в Брюж,
в които се разхождах като спънат кон.
Но можеше ли да знае, че един град не е равно на един град,
че една дума не е винаги една дума, смисълът не е смисълът,
в чиято среда се срещаме; можеше ли да знае всичко това
този чужд читател?
Когато се върнах вкъщи и седнах на масата,
погледнах лампата, пепелника, писалките си,
всички онези вещи, които стоят като пистолет
с уморена дръжка и които, преди да се превърнат
в дума, бяха лични, чужди за всеки знаци.
Избрах си писалка и придърпах белия лист:
един читател се оплакваше –
в стиховете ви има многобройни



Енис Батур





Енис Батур в „Кръстопът“.

  Стихотворението е включено в издадената от „Издателство за поезия „Да“ (2015 г.) книга на Енис Батур, в превод на Хюсеин Мевсим, „Кой си, какво си?“.

Коментарите са заключени.