Людмила Миндова: Синът на майстора

Публикувано от на август 5, 2016 в 4:07 pm.


Трябва да благодариш на стеченията на обстоятелствата,
които те дариха с шанс, какъвто другите не са сънували.
На тях животът им поднесе всичко на тепсия и никога
и не научиха какво е да скочиш сам за крушата, която
виси със страшна сила на дървото, но няма да се предаде
в ръце, които стоят и чакат я сама пред тях да падне. Тя
падала е вече, но за друг. И тази страшна сила е описана.
Но да не бъркаш крушата с човек! В това е разликата,
че тези, дето нямаха въображение, и вдъхновение си нямаха,
и нищо. И като бесеха човек, си мислеха, ако изобщо мислеха,
че всъщност на въжето бесят круша. Защото бяха свикнали
животът да им поднася всичко на тепсия. Защото нищо никога
не бяха жертвали. И няма и да жертват. Друг ще скочи –
човекът, който е роден с крила. Икар под крушата.



Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Коментарите са заключени.