Авторски текстове (ЛФ)

Людмила Миндова: Сянката

Публикувано от на август 7, 2016 в 4:30 pm.


Варварите вечно са били при нас – откакто сме родени.
Те са нещо като разнояйчен брат близнак от еднояйчна
майка. И бащата трябва да е същият, но защо тогава
варваринът си остава вечно млад, а ние… Ние остаряваме
безмислостно. В крайна сметка точно по средата варваринът
ще ни бъде вече син. Брат близнак ще бъде на децата ни.
Той е нещо като сянка, ако искате. Невъзможно е наистина
да го забравим. Той напомня винаги за себе си, както ние,
неговото тяло. Трябва някак да го разберем или опитаме
да не се страхуваме съвсем от него. Ние знаем – той е жив
и млад, но е при нас, за да го предпазим от самия него.
Той – инстинкт и сила едновременно – ще се саморазруши,
понеже няма никакъв инстинкт за самосъхранение. Затова
накрая ще се предадем. Някой все пак трябва да живее.



Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Коментарите са заключени.