прозорци, зимата, опряла чело о стъклата,
нашепва думички от лед, денят е бял и матов
петлите пеят зад плетениците от скреж –
замръзнали дървета на живота
Прибалтика, крайбрежен град,
гасят фабричните комини пламналото слънце
и то блести сред облаците дим
с невнятна слабост
прозирен камък, необработен кехлибар
потъва утрото във сивите води
и хора, улици, дървета, къщи
се превръщат в декор,
привързан за кея с ръждясали вериги,
пристанище. зимата вие
с глас на корабна сирена
и жълтите листа, фасадите
от бели и червени тухли,
разградените дворове, фарът
слушат снежната ѝ песен,
в мъглите скърца кран,
рибарите замятат…
хората – купчини въглищен прах,
навяни по твърдия и мокър пясък,
вървят сред фабрики, вагони и машини
черни слънца в санаториума на небосвода
кораби хвърлили своите товари
Калоян Праматаров в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението на Калоян Праматаров е от книгата му с поезия „Дайни” („Сонм“, 2016 г.), преинтерпретираща мотиви от латвийския фолклор… Премиерата на книгата е насрочена за 15.12.2016 от 17.00 часа на сцената на културната програма на Панаир на книгата (НДК, ет. 3, западно крило). В представянето участие ще вземат Марин Бодаков, Ани Бурова и Светлана Стойчева.
