Като майка
пръстта скрива
надгробните камъни,
превръща
ковчезите
в утроби,
слива се с телата
на бащите,
от които
ще наследиш
камъка.
Върху камъка
ще изпишат
името ти.
Отвъд името
ще се рони пръстта
за мъжете,
които не си бил.
Все още чакат
да станат
твои бащи
или ти – техен.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
