ако го измислям още няколко дни
с досегашната скорост и страст,
скоро
ще мога
да го обичам цял живот,
без да се замисля.
но аз спирам.
замислям се.
и виждам, че съм си подпетила обувките
а единия ми ръкав
се е скъсал,
незнайно как.
докато съм била нависоко
и съм вървяла по светулките
в света са се случили
две страховити бедствия
няколко лични драми
и един светъл празник
контрастът на всичко това
ме озадачава
знам, не знам
кое е моето място
насън ограбиха къщата ми
видях насечената на едри късове
врата
и как изнасят леглото ми
с ярко-жълтите чаршафи
изречения на немски
и червените цветя
събудих се, замислих се
какво ли се страхувам
да ми отнемат
Галина Николова в „Кръстопът“.
април 21st, 2009 at 8:14
Галя си е винаги чудо 🙂
май 11th, 2009 at 15:44
[…] Николова: Три стихотворения Георги Калайджиев: (Ние) […]
април 10th, 2010 at 11:37
Тоже так думаю, лучше проверять сразу.