само в тихия ти глас
отлагам смъртта
и не знам кое ме напуска повече когато говориш
тихо порязваш въздуха тихо да дишам пораженията
и още по-шумно да мисля за теб
за ръцете ти като разделител от календарите
без който оставам завинаги в днешния ден
и имам цялото време да си направя най-тихото радио
да пускам и спирам да пускам и спирам гласа ти
Йорданка Белева в „Кръстопът”.
Йорданка Белева в DICTUM .
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Йорданка Белева „Пропуснатият момент” („Жанет 45“, март 2017 г.; оформлението е на Иво Рафаилов, редактор е Иван Цанев).
