Моят ад е моята крепост.
Бавно се разхождам из кръговете му,
докато получа световъртеж.
Тогава спирам някъде
в шестия кръг,
до някой отворен гроб
и започвам игра на думи
или игра на дами,
защото думите
са моите дами.
Аз ги ухажвам продължително.
Предлагам им различни
еретически наслади,
епикурейски тайни,
с които могат да постигнат
себеизразяване.
Но те са само сенки, на които
отказано е най-дълбокото страдание
и затова след ялова игра
ги връщам пак обратно в гроба
и продължавам
по-надолу
по-надолу…
Петър Чухов в „Кръстопът“.
Петър Чухов в DICTUM.
Стихотворението е включено в последната, издадена към този момент, книга с поезия на Петър Чухов – „Адdicted” („Жанет 45″, май 2017 г.; оформлението е на Кирил Златков, редактор на книгата е Марин Бодаков).
