***
да се разтворя в музиката,
между нотите, които не разбирам,
учил съм ги някога отдавна
и не мога да напиша нищо,
макар че музиката
бива писана като езика,
който дялам със длетото,
за да извадя текста из главата си,
мога да работя
само със едното, другото оставям
по косъмчетата,
по малкия си пръст, изтръпващ,
когато звуците отворят
дворцовите порти,
добре дошъл, няма светлина,
която да премине през очите ми,
кое ли съществува
извън разтварянето,
разтапянето,
относително е,
краката ми потръгват
върху валса на времето,
въртим се
Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.
