валяло е
тревата е израсла
като минаваме
остава диря
от полегнали стъбла
прозорецът е счупен в края
токът спрян
мирише на изоставено
опипом влизаме
сияем светим в тъмнината
страх ни е
забравяме страха
но това е сън
отдавна тази къща е съборена
отдавна сме сами навън
Силвия Чолева в Кръстопът.
Силвия Чолева в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Силвия Чолева „От небето до земята“ („Жанет 45“, декември 2015 г.).
