Тихи заешки стъпки до приятелството ни,
тухлена стена, покрита с бръшлян, е миналото
и тънкото удоволствие от разлистването му
ме опиянява.
Живота в чаша бира:
промените присветват като светулки
в здрача на натрупания опит.
Плахо надниквам
в уюта на къщата, изпитвайки удоволствието
след десерта.
Камбани.
Път към себе си.
Видения в средновековната градина,
малки езерца
от сълзите на толкова много грозни
момичета.
Калоян Праматаров в „Кръстопът” и в DICTUM.