***
спомените за други епохи ме дърпат обратно
към потоците, езерата, реките, които тръгват
там, откъдето единствено колесниците
на змейовите сватби са минавали,
покриват се с люспи крайниците ми -плувам
между молекулите и мислите, а рибите
не могат да познаят новия обитател
(не съм от този свят, не сте виновни) –
измити са очите ми и прахолякът
от роговиците е паднал – виждам ясно
колко път съм изминал, за да се върна;
през повърхността на водата, горе,
отвъд молекулите и мислите, където скалите
опират слънцето, проблясва люспа – зная,
ще се срещнем отново, вече сме се срещнали
Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.
