***
единайсет етажа мисли
свързани здраво с железни скоби
наблюдателна кула за историята
на поколения изроди
през решетката на прозореца виждам
огромни стоманени плоскости логика
трупани една върху друга от кранове,
закалявани до червено
в разпалените пещи на хорските постъпки,
виждам как над
пищящия индустриален мравуняк
вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол
и мравките никога не спят,
парни чукове отмерват равномерно
ритъма на живота
и сякаш Дявола, куцукащ към залеза,
носи този град в джоба си
Калоян Праматаров в „Кръстопът” и в DICTUM.
