Тя тъй разказва този град,
че просто няма как да си отида –
ни днес, ни утре.
Ни в четвъртък,
когато всичко си отива.
А после ми разказва лятото.
с такива устни, че разбирам –
оттук нататък всичко е септември
и малко, много малко – юни.
А после ставам и си тръгвам
(единствено от масата, разбира се),
понеже тя ще заговори за смъртта.
Която, според нея, е игра.
И просто ще ми я разкаже.
Гриша Трифонов в „Кръстопът“.
Гриша Трифонов в DICTUM
Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).
