учудването изведнъж се присви на кълбо,
повдигна лявата му вежда
и подпря уморено лакътя си на сянка
всеки опит да го прогони
засилваше белите кръвни спомени
и те се сурваха по вените на миналото
(мамка му, процеждаше през зъби,
оредeли като приятелите, помня името си –
когато те погледна в очите, наричай ме
слънчоглед)
слагаше кръглото блестящо нещо,
което проговаряше само на топло,
върху черната луна с червено око
а после пиеше чай
не разбираше треперещите си пръсти –
изтръскваха думите от прашни значения,
за да изтрият след това проточилата се
в горното ъгълче на съзнанието му
сълза
тогава въпроси като кравайчета
се нанизваха по гръбначния му стълб,
недоумения – хрупкави бели пуканки –
се пръсваха по раменете му
и той заприличваше на онази детска играчка
(как се казваше?)
с която сурвакаше
смисъла
* – стихотворението е от книгата „Ос“ на Левена Филчева, получила наградата (извън официалната програма и селекцията на журито) на онлайн-галерия gissenbg.com по време на XXXVII Литературни дни „Южна пролет“.
май 11th, 2009 at 15:45
[…] в пустинята Левена Филчева: Атрофия* Актрисата от будката* Мая Любенова: […]