Влизам в банята и излизам чист благодарение на специалните
препарати, приготвени от правителството,
с което нашите майки подписаха договор,
че се отричат от новородените –
всички гнием на тази земя и само слънцето ни е свидетел:
няма нищо да остане от нас, защото сме бял дъжд, стъпкана трева,
падащо листо сред камънак.
Качвам се на покрива и гледам изгрева,
все пак не искам да скоча;
няма защо да ме търсят бавните държавни служители,
аз ще съм тук, при всички деца, захвърлени и онемели,
без да ме е страх, ще поискам един червен светофар:
червеното слънце отново изгря и ето –
вече
е
ден.
Александър Байтошев в „Кръстопът“.
Александър Байтошев в DICTUM.
