Авторски текстове (ЛФ)

Антонина Георгиева: Memento

Публикувано от на ноември 30, 2017 в 6:12 am.


в онези часове на деня
когато сенките се удължават
увиват се около отрязания орех
протягат ръце към земята
и разравят с тънки пръсти пръстта
за да напомнят отново
смъртта не е за мъртвите
а за тези които остават
един орех се търкулва пред мен
и сянката ми се изправя да го вземе


Антонина Георгиева




  Антонина Георгиева в DICTUM.
  Антонина Георгиева в „Кръстопът”.

Коментарите са заключени.