Никога толкова светлина във въздуха,
никога толкова жар във висините,
както това лято.

Никога толкова блясък на Твореца
във всяка тревичка, твар, дреболийка,
във водните изблици, в плодовете.

Всяко нещо, докоснато от светлина,
в безумна красота се гмурка.
Прахта по пътя пие до несвяст
майчиното небесно мляко.

Никога такава свята бистрота,
никога такова уханно пладне.

Никога, никога толкова мрак,
стоварен върху човеците.

Никога такава грамада от мрак
върху това племе диво и нежно
в сиянието последно, предснежно.

Превод: Александър Шурбанов
Стихотворението на Стеван Тонтич е включено в сборника с избрана поезия „Преди да ме е отнесъл дяволът“(„Ерго“, 2017, преводът е на Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева)

   Стеван Тонтич (р. 1946 в Сански мост, Западна Босна и Херцеговина) е едно от най-ярките имена в съвременната сръбска поезия. Освен поезия той пише проза, есета, литературна критика и е един от най-изявените преводачи на немска поезия в своята страна.
   Завършил е философия и социология в Сараевския университет, работил е като редактор в издателска къща в Сараево. В разгара на войната, търсен за принудителна военна мобилизация, успява да емигрира с помощта на международната писателска общност и девет години живее в изгнание в Берлин. През 2001 се завръща в Сараево, а от 2014 живее и твори в Нови Сад.
   Автор е на редица стихосбирки, сред които се открояват: Наука за душата и други весели истории, 1970, Тайна преписка, 1976, Хуля и посвещавам, 1977, Неделята е черна майка, 1983, Сараевски ръкопис, 1993, Моят псалм, 1997, Благословът на изгнанието, 2001, Свято и проклето, 2009, Всекидневен край на света, 2013 и Христовият луд, 2017. Издал е сборниците с избрани стихотворения Ангел нахлу през решетките ми, 2010, Вярната звезда, 2012, романа Сърцето ти, заеко, 1998 и две книги с есета. Съставител е и на няколко знакови антологии.
   Стеван Тонтич е носител на редица национални и европейски литературни награди. Творбите му са превеждани на повечето европейски езици. Настоящата стихосбирка е първата му книга на български език. Тя представлява подбор от цялото поетическо творчество на Тонтич, включително от най-новата му стихосбирка, която беше още под печат при изготвянето на българския том.


   „Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич напомнят за военните картини на Гоя. Те повтарят с днешен акцент трагическото откритие на испанския художник, че сънят на разума ражда чудовища. Чудовища, които се разпореждат с живота и смъртта ни. Които разклащат самите основи на съществуванието.“ – думи на Александър Шурбанов.

Стихотворението е включено в сборника с избрана поезия от Стеван Тонтич „Преди да ме е отнесъл дяволът“(„Ерго“, 2017, преводът е на Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева).

    В публикацията са използвани и текстове и снимков материал, предоставени от „Ерго“.