хвърляй сняг по думите
нека те стоят пред теб
пожелай да затрупаш всичко
да изличиш казаното
хвърляй шепи след шепи след шепи
не се старай да оформяш топки
след шепи
представяй си как измива
олекотява изтрива топи
хвърляй го толкова силно
че да се връща при теб да го трупаш
да си горда че изчисти толкова много
хвърляй сняг докато не се сетиш
че се връща при теб
измил похабеното мастило
превърнал се в мътна вода
хвърляй докато не осъзнаеш
че се разтапя още във въздуха на отиване
не достига вдълбаните букви
хвърляй сняг по себе си
покрий се цялата
зарови се
хвърляй над главата си
затвори очи или отвори едното
ако попадне прашинка
стъклена снежинка
моли се да изтрие теб и многото ти думи
по един начин или друг
Мария Куманова в „Кръстопът“
Стихотворението на Мария Куманова е включено в нейния ръкопис, награден на Конкурса на издателства „АРС“ и „Scribens“ за издаване на дебютна книга.
