Направи от солта в сълзите хляб.
Утоли глада, който притъпява света.
В тази луда надпревара
няма победители.
Всички прииждат, обсебени от себе си
и си тръгват покорени, заменени
и употребени.
Забранени са сбогуванията.
Те разцепват небето и го бележат
с кухини, синини и сънувани дни.
Не заспивай. Всичко е твърде
студено.
Всичко е частица от теб.
Ти си някъде на високото,
макар преследван от самотата.
Ти си тъмното в морето,
в коварните му глъбини.
Те те удавиха,
те те изтриха.
Островът е близо, но кой ще те чака
на него?
Нека поне залезът обещае.
Само той умее да спазва обещания.
Само той е все там и все се усмихва.
На нищото и на всичкото.
На хората
и липсата им.
Полина-Десислава Батешкова в „Кръстопът“.
