Лукав вятър се стеле
между гърдите на мокра планина
и двата скални резена разказват
за мигове като в картина,
в които похапнали добре със здрача,
напихме се със мрак
и легнахме в планинската трева.
А после там, от жълтия резен на луната,
в небето се изсипаха
заострени звезди и в такт
безмилостно накълцаха гората
на резенчета нежни, бледи светлини.
И двамата завихме се
под тази нощна шатра с крясъка на птица,
на завет от града.
Калоян Праматаров в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението на Калоян Праматаров е включено в стихосбирката му „Асфодел“ (СОНМ, 2012).
