Открих един фургон.
Тук живеят строителни работници.
Жените им
нямат пари да си оправят зъбите.
Вечер оставаха на тъмно,
дъвчеха храната си,
а аз ги посещавах,
без да говоря.
Приличах им на дете,
едно тяло без разум.
От вратите им не излизаше звук.
Александър Байтошев в „Кръстопът“.
Александър Байтошев в DICTUM.
