***
поставям частите си във средите между думите
и свързвам с тялото си представките, наставките
– оглеждам се във корените, останал съм с дъха си –
произнасящ и безплътен повик към духа ти; едновременно
творец съм и наследник, родител, генен инженер
и плод, откъснал се и пръснал семки: ти си,
единственото място, където мога да се приютя,
да отида посред думите ти „братя“ и „любовници“,
да бъда там, да се разплача, а сълзите ми
да паднат и добият окончания
Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.
