с подути ръце и подути крака
той върви по снега
и не вярва
не вярва
че ходи по водата
не знае че са го предали
не помни че са го разпнали
кръвта му изстива по снега
капка по капка
какво търси на тази земя все още
защо не се е прибрал
на топло в легендите
на онази прашна стара книга
питам те
какво си ти
има ли те все още
мен има ли ме
тях има ли ги
заспиваме
заспиваме
бавно без дъх
само пара
скоро ще спре скърцането на гумите
и всички пътища
ще ги затворят
скоро ще загасим лампите
и ще запалим свещи
а някъде от далече
ще тръгнат
четирима подивели
без печати без паспорти
счупили гърлата на бутилките
един бял
един червен
един черен
и един последен
страшен
блед
да ни поведат на съд
за да може този сън да свърши
и светът отново да зарасне
Маламир Николов е роден през 1993 г. в гр. Нови Пазар. Пише поезия.
Маламир Николов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението на Маламир Николов е включено в поетичния рецитал „30+1“.
февруари 4th, 2018 at 23:54
[…] Маламир Николов в „Кръстопът“ […]