всичко остава същото
като очакване
във всички краища на
тялото което продължава
във всички ъгли на съзнанието
нещастно като наемател който събира
набързо вещите си
скупчва ги в единия ъгъл
в другия ляга върху пода
слага ръката си и издълбава таен тунел
тялото му се спуска натам в съня
твърдо
като сричката
която ще оставя
тук.
Мария Липискова в „Кръстопът”
Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)
