Ангелина Александрова:

Публикувано от на февруари 26, 2018 в 12:05 pm.


Все повече отекват
хвърлените камъни
на думите,
с които гоня сянката ти.
По-близко е познанството ми
с бягството на стъпките ти,
отколкото с онази радост
от завръщането ти.
И стяга,
стяга,
стяга
под сърцето ми
отнетото ребро
(при нас е все обратното)-
последното напомняне
за светлина,
поредното натякване
за правота
и белег, истински,
за който никой няма обяснение.






   Ангелина Александрова в Кръстопът.

Коментарите са заключени.