Живея само на последния етаж от себе си.
И от желание за дишане – мислите ми са подути.
Излизам на балкона всеки път щом има гръмотевици,
надявайки се – някоя дъждовна буря да ме срути.
В руините ще съм разпределен по всичките етажи,
но може би по-важно е, че ще усещам времето
и дъждът ще разпробие мисълта, за да разкаже,
че единствено отдаването води към приемане.
Венцислав Василев в Кръстопът
