Връщам се в тялото си –
дъждът и далечният звън на камбани
падат в меката пръст,
полето, подгизнало от зимната сивота,
е неравно, буци и залинели треви.
Дъждът, сив и топъл,
пада по мен и се изпарява,
полето е обгърнато в пролетни пари.
Завръщам се в тялото си,
меко и еластично, сиво от зимата,
топло от пролетта,
мокро от дъжд,
мълчаливо и мъдро.
Евелина Митева (1981) е доктор по философия от Софийския университет (2010 г.) и от университетите в Бари (Италия) и Кьолн (Германия) (2014 г.). Води семинари по средновековна философия в Университета в Кьолн. Автор на монографията „Антропологията на Алберт Велики“ (Университетско издателство, 2016), на преводи на философски текстове от латински и немски, на статии, есета, рецензии. Нейни стихове и кратки разкази са публикувани на български, испански и италиански. Живее в Кьолн със семейството и четирите си деца.
Снимка: Цочо Бояджиев
