Кога ли ще те разбера,
безславно мое тяло,
застъпило живота с нокът;
бе там и страдаше за своето –
навярно по неволя те подведох
със близост някоя
с внезапното докосване до нещо,
което е веднъж, но и остава
по спомен вечно
и невярно по посока
но в тих следобед есенен
когато почвата е мека
а слънцето е косо както някога
ще чувствам, че ми казваш всичко,
ръката ти ще хвана сякаш чужда е
и най-накрая ще поискам прошка.
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Наталия Иванова ще представи свои текстове в самостоятелно четене „Друго време. Поезия от Наталия Иванова“ в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ на 12.04.2018 г. от 19:00 ч.
