Вървим напред и доближаваме
високата от някога земя
и щом сме близо, тя снишава се.
И ето че тревите ѝ,
изсъхнали през късно лято някое,
понасят тежестта еднакво –
и на снега, и на краката ни.
И ти бе там, и аз
и ги видяхме;
най-после да са ниски и трошливи
а ние да сме горди покорители
(но също уважаваме, разбира се)
защо тогава гледаме надолу?
дали не трябваше да спрем в подножието
за да остане онова пред нас голямо?
По стъпките, оставени дотук
земята вече се повдига и забравя
минал ли е някой и кога.
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Наталия Иванова ще представи свои текстове в самостоятелно четене „Друго време. Поезия от Наталия Иванова“ в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ на 12.04.2018 г. от 19:00 ч.
