през кръста прекършен
от златната цигулка
тъпча по листи
бели и небели
после тъпча ги
по джобовете и тръгвам
след стъпките си
към теб
само към теб
наелектризирано
пращят крачките
и пукат, и тракат
под жлъчката
твърде дълго слушах
празния такт на сърцето
а едва пред твоя дом
успях да го чуя
където
разглобих цигулката
накъсах листите
където изкипя
езикът през зъбите
и ме остави само
със дъх на коняк
и цъфнала липа
в забравен двор.
