Никога не ме питай къде съм бил
горих мравки с кибритени клечки
гънеха се като косми пред очите ми
ставаха на точки и на въглен
и после вятърът ги отнасяше
сега се прибирам
остави прозореца отворен
за да излиза пушекът
Емануил А. Видински в „Кръстопът“.
Емануил А. Видински в „Dictum“.
