„[…] а днес какво да правя аз когато знам всичко това
и да ти го кажа не мога защото теб още те няма […]“
– из „къде гледаш Пиета“, Георги Гаврилов
какво да правя аз когато знам това
по гърба ми пъплят всички загуби
заобикалят по гръдния ми кош
и обират малкото останало
после – към тихия север на езика
и ето:
пряката реч на паметта
неизреченият си оставам аз
а вие се загледайте
на пода бавно се избистря гледката
в локвите на всяко премълчано –
най-благоприятните води
за хайвера на времето
Росен Григоров в „Кръстопът” и в DICTUM.
