минавам по кухите улици,
а смъкнатите щори на небето ме затискат
да чуя пукота на неизбежното:
нещо неминуемо надвисва,
казва хлебарят, казват посетите.
върволицата от гласни,
съгласни и кратери се нищи
без дъжд и критерий за време;
без бран и избраничество.
моли се в този ритъм,
докато заглушиш угрозата
на последното съмнение
и превали.
Камелия Спасова в „Кръстопът“.
Камелия Спасова в DICTUM.
Стихотворение, включено и в книгата на Камелия Спасова „Кеносис” („Жанет 45“, януари 2016 г.).