Кола излиза от подземния паркинг.
След нея друга. Първата изчаква.
И се влива в общия поток на улицата.
Втората кола също чака. И се включва
още по-успешно в общото движение.
Край мен минават две жени. Говорят.
Случайно докосват рамене. Усмихват се.
Трима юноши весело заговорничат.
Минават още хора. И кучета. Коли,
мотоциклетисти. Зависими един от друг.
И толкова свободни. Невъзможно е
да се сплетат искащите им ръце.
Да се нахвърлят един срещу друг…
Да се дърпат… Да късат… Да убиват…
Да крещят… Да хлипат от безсилие…
И лудост… Невъзможно е… След като
от доста време всичко продължава
толкова спокойно. И тук, и другаде.
Сега светът е регулирано кръстовище.
И без да преча наблюдавам отстрани.
Палми Ранчев в „Кръстопът” и в DICTUM.
