вечерта се топи под езика,
гали струните, изпънати в гърдите,
нашепва закъснелите грешки
от презрелите плодове на младостта,
така искам да стихне копнежът,
така искам да се слея с незначимото,
нещо вътре все решава да загине,
нещо вътре все се вглежда нагоре
Полина-Десислава Батешкова в „Кръстопът“.