От няколко дни в книжарниците е романът „Космос” на Витолд Гомбрович, издаден от „Панорама” в превод (и с послеслов) на Катерина Кокинова (художник е Капка Кънева, Иван Вълев – редактор, Ива Колева – коректор, Антоанета Попова – консултант). През миналата седмица романът се появи и под №4 в класацията за най-продавани книги в „Български книжици“.

  В програмата си „София ГлосиФест“ – есен/2018″ Ви предлага възможност за предпремиерна среща с романа и неговия преводач. Тя е насрочена за 4 ноември от 18:00 (мястото разбира се е „Хралупата“, на ул. „Стефан Караджа“ 22 в София).

  Днес в „Кръстопът“ Ви предлагаме краткото представяне на Витолд Гомбрович и „Космос“, подготвено от Катерина Кокинова:

  Витолд Гомбрович (4 август 1904, Малошице, Конгресна Полша – 24 юли 1969, Ванс, Франция) е автор на романи, разкази, пиеси, есеистични текстове и др., преведени на повече от 25 езика. Доскоро на български бяха издадени само първият му роман „Фердидурке“, „Пиеси“, както и два от разказите му, публикувани в периодичния печат в превод на Димитрина Лау-Буковска.
Според един легендарен момент от младостта на чудака Гомбрович прислугата в с. Всола му се присмивала, като го наричала „чаятел“ (любител на чай), защото „нищо порядъчно не правел, само лазел от ъгъл в ъгъл, пиел чай и пишел“. В навечерието на Втората световна война той заминава на екскурзия в Аржентина и остава там до 1963 г., когато потегля обратно към Европа, но в Полша така и не се завръща. Митологизиран с репликата „Убийте Борхес!“ при напускането на Буенос Айрес, Гомбрович е известен и с категоричното си противопоставяне на всякакви съпоставки с други писатели, както и на деформирането през направления и епохи, ограничаването от норми. Определен е от пестеливия на признания Милан Кундера като един от великите романисти на ХХ век. С известни уговорки и предвид изнесените лекции по философия в Буенос Айрес и предсмъртно издиктуваните бележки „Кратък курс по философия в 6 часа и 15 минути“, Гомбрович може да бъде представен и като философ и логик, който „не вярва в нееротичната философия“. Затова не е чудно, че и в последния му роман „Космос“ (1965) участват някои ключови философски идеи. За него Гомбрович печели Международната награда на издателите „Форментор“ (1967).

  „Космос“ е публикуван близо 30 години след отпечатването на първия роман на Гомбрович „Фердидурке“ (1937/8). По стечение на обстоятелствата точно 30 години делят и издаването на преводите на двата романа на български език. „Космос“ може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в 9 глави и 150 страници, трагична любовна история, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации и т.н. Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в полите на Татрите, вдъхновяват и Анджей Жулавски (1940 – 2016), който го екранизира и печели награда за режисура (Международен фестивал Локарно, 2015) за този оказал се последен негов филм след 15 години мълчание.

  Произведението е започнато като разказ още през 1951 г. (а не е трудно да се види негов предходник още в „Закопански неволи“ от 1938 г.), но замисляно и композирано като роман през октомври – ноември 1960 г. и с чернови на първите глави от април – август 1961 г. в Аржентина. Работни заглавия са били „Констелация“, „Фигура“. Завършен е през декември 1964 г. във Ванс. Първи работен фрагмент от романа е публикуван в парижкото сп. „Култура“ (ред. Йежи Гедройч) през 1962 година.

  Ето и някои инструкции от самия Гомбрович, вероятно замисляни като предговор, но публикувани едва в трети том от „Дневника“ (1966):
„Това произведение на драго сърце наричам „роман за самосъздаващата се действителност“. И понеже криминалният роман е точно това – опит за организиране на хаоса – значи „Космос“ има малко форма на криминален романс.
Установявам две отправни точки, две аномалии, много отдалечени една от друга: а) обесеният врабец; б) асоциацията на устата на Каташа с устата на Лена.
Тези две загадки ще започнат да изискват смисъл. Едната ще проникне [разгадае, КК] другата, стремейки се към цялост. Ще започне процес на догадки, асоциации, следи, нещо ще започне да се създава, но ембрионът е по-скоро чудовищен… и тази мрачна шарада, непонятна, ще призове за решението си… търсейки изясняваща, подреждаща идея…
Само какви приключения, авантюри с действителността, по време на нейното отърсване от мъглата!
Логика вътрешна и логика външна.
Хитрините на логиката.
Интелектуална безпътица: аналогии, опозиции, симетрии…
Ненадейно изникващ дитирамбен ритъм на яростно формиращата се Действителност. И нейният разпад. Катастрофа. Срам.
Внезапно препълване с прекомерен факт.
Създаване на странични отклонения… тъмни ями… затлачвания… задръствания, водовъртежи… завои…
И т.н. и т.н. и т.н.“

  Изказът на романа е подчертано лирически, затова и наред с движещите сили на римата и ритъма, нерядко се появяват алитерации и асонанси. Запазена е автентичната пунктуация, която на места служи като инструкция за интонация: много изречения в романа безредно изсипват думи, без да ги обособяват със запетаи, а други изречения се подреждат в списък, като фразата се накъсва със запетаи след всяка дума. Особено е предаването на пряката реч, често втъкана дори без кавички в повествователския глас.
„Събитията“ в „Космос“ често се градят върху паралелни конструкции и аналогии, които непрекъснато се преразглеждат и пренареждат в „нов“ контекст. Така констелациите от комбинации, асоциации, връзки, отношения се очертават като самите „носещи колони“ на книгата, а не породилите ги и пораждащите се от тях явления.

Можете да гледате предпремиерата и онлайн на страницата на фестивала.