Отдалече, свободата зове,
но тук изгнанието разяжда,
заплашва ни, обвива ни,
просмуква ни и ни пробожда,
като че ли е кинжал.
Изгнанието влиза в дълбината на душата
и наранява,
толкова много, както мъж, който вижда
жената, коята обича,
но не му е позволено да я целуне.
Хулио Паванете (Уругвай, 1954)
превод от английски: Иван Христов
* – Текстовете са част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.
Снимка: Елке Рехдер
