карта на рая
с пунктир от избърсана и чиста светлина
с надупчени като скъпо сирене пътища
в чиито пробойни спят орди пеперуди
те не напускат потъващия асфалт
закриляни от армия лястовици
усърдни като музикантите на „титаник“
изпълнени с желание
да оспорят гравитацията
да приспят времето
прелитат край празен и горещ
басейн в полунощ
където две тела си играят на една тайна
скрита в порцеланова кутия от вяра и надежда
мракът се плаши че ще светне и изчезне
помни белезите от лъчи по никое време
от целувки на гугутки върху клоните
белези като мек и топъл хляб
с отчупена плът и коричка
прояден от пръсти правещи се на тестени молци
карта на рая
където хиксът е с форма на усмихващи се очи
в които не се крие нищо неизвестно
само букет от досега непознати цветя
Стефан Иванов в „Кръстопът” и в DICTUM.
