Тук някой е почистил печката –
дърва е подредил, кибрит и сол оставил.
Изгубени души ли са били,
последни бедстващи,
или са само преминаващи под светлото небе,
сред времето, в което се разтваряме?
Наивен ще е всякакъв въпрос
къде са отпътували нататък – в личните си бездни,
в какъв ненужен преход
лъщят сребристите им кости в чужди спомени.
Излишно ще е илюзорното издигане
в бита на атмосферното море –
хронична загуба ще е,
щом в блатните ни блокови квартали
ще светят жълтите очи на наште кухни.
Когато тръгвам, не искам да забравя,
какво ще им оставя на изморените ръце
и на очите със сломени хоризонти –
дърва, кибрит и сол.
Когато тръгна.
Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“.
