Светлината на зората
изтрива следите на нощта
безмилостно изтича времето
макар че искам да можеше да спре
като кадър запечатан от обектива
защото така ценна като плод на дърво е любовта.
Като луната възхождаща през нощта
наистина си ти моя любов каквото и да стане
където и да си аз те пазя в сърцето си
откакто се влюбих в теб светът ми се промени
защото две сърца намериха дом от нежност
слънчеви лъчи свирят на сърдечните струни
възпламенявайки изгрева на надеждата.
Анна Кейко, Китай
Превод от английски: Иван Христов
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.
Изображение: Жермен Дрогенброд
