О ти, толкова далечен,
но и така близък
в начина да ме владееш тихо –
дали обичам неизвестното
повече от теб?
Дали разстоянието, което пазим,
поражда нашата интимност?
О, ти, чужденецо,
защо твоят глас
съдържа такова богатство –
изобилие, което просветлява
моето тъжно сърце?
О, дъх на живота,
дали аз търся звездите
на една невъзможна мечта?
Само тази забрава ли
съществува извън смъртта?
Изведи ме от сенките,
които давят живота ми.
Вземи ме, прегърни ме
в това снопче незначителност,
което за момент
може да се почувства така цялостно.
Каролин Мери Клийфилд, САЩ;
превод от английски: Иван Христов;
картина: „Любовник призрак”, Каролин Мери Клийфилд
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първата му публикация. Подборът на текстовете е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
февруари 4th, 2020 at 23:47
Болезнено актуално…., особено в днешния свят!