светът е най-тъжното място на света
всяка вещ вече има своето име
и с него – отчуждението си –
можем да правим размествания
и знаем мярката на разстоянията
светът е най-доброто място на света
щом започва от рая
щом е единствено и няма
друга версия на нас
светът е най-последното място на света
и опустява и се пренаселва
и избухва с всеки фойерверк
и всяка бомба
и с всяко спиращо сърце
светът е най-прекрасното кътче на света
еднакви думи всеки ден
за кръщене въоръжение или опело
с единствен бог за всичко
или с много
за същото
Георги Гаврилов в „Кръстопът” и в DICTUM.
