Един ден смъртта се появява
като бездомно кученце,
което подтичва след нас.
Ляга в краката ни.
Чуваме дишането му.
Купуваме каишка.
Стани, смърт!
Седни!
Тихо!
Редом, смърт!
Учи бързо.
Отговаря на всички имена.
Винаги помни обратния път
в лабиринта.
Затова стискаме каишката.
Не я пускаме.
Виолета Кунева в „Кръстопът”.
