Това не е същата стая.
Рамката на вратата вече не гледа на юг.
Какво че всички предмети
стоят на мястото си:
покривката на леглото не е сменена,
все онези десет тома Балзак
се надвесват като олтар над огледалото
и никой не е извадил от грамофона
грапавата пролет на Чайковски.
Но това не е същата стая.
Посоката, на която обръщаш гръб,
залязва първа.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
