разтърсването на Земята ме пробожда ненадейно,
вулканите и айсбергите, плочите и вятъра,
промяната във някое поврежда цялото спокойствие,
което смятах за неотменимо, настанило се
и неизбежно дърпащо към равновесие
на силите и часовете, на секундите, минаващи
предречено и чисто,
но крилете малки и махалото се отклоняват,
придърпват куп подробности след себе си,
като порязване, което надали усещаш, но
кръвта ти оцветява нишките памукови,
студените ръце едва забележимо
започват да отдават топлината си
и равновесието се сгромолясва
на парцали, падащи отвред и отвисоко,
задръства всички изходи, а силите
прескачат върху глобуса
и той потръпва
* Стихотворението е включено в книгата на Христо Мухтанов „Триада“, която можете да поръчате от издателя, или от „Български книжици“.
