Надпреварват се
кой говори по-добре за смъртта
нищо, че я познават от черно-бели филми,
подслушвали са я покрай стените на старата лудница
или са дочули за нея от съседското дете
с непростимо руси коси.
Състезават се кой ще разплаче другите,
ще се настани в мислите им като куче.
Спорят, че няма правилен цвят за траур,
че и живите могат да се обличат в бяло.
Ако ги накараш да видят,
че пращаш писма до отвъдното,
че куцаш с единия си крак,
но не си станал пияница –
ще ти повярват до живот и ще им бъдеш ближен.
А момичето, което носи мъжки дрехи,
слага смърт и съблазън в едно изречение.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
