Никой не ни забранява да пишем,
никой не ни забранява да бъдем хора.
Няма нищо по-лесно от това да се диша.
Всичко е лесно –
толкова лесно, та чак трудно да се изговори.
Имаме право да бъдем шумни, стряскащо забележими.
Всички могат да ни познават.
Не се познаваме ние.
Движим се взривно, самодостатъчно,
безкомпромисно живи.
Не забелязваме изоставащите.
Загрижени ли сме? Ще ни мине.
Последните не опитват да станат първи,
първите са без тяло, но с име.
Боледувахме, че си нямаме бъдеще.
Излекувахме се
и днес сме без минало.
Гергана Атанасова в „Кръстопът”.