***
Изгубваме се в сянката на живота
за бъдем щрихи от неродени спомени.
Удавници зад борда на тишината,
отпуснати в тъмносиньото
на дъното на въображението
с очакване за повик и тръгване.
Дали ще се срещнем някога –
като пред картина, срещу която ще спрем
късно вечер, обикаляйки ателиета по Монмартър,
като нежния джаз на Синатра,
черното пиано, чаши с уиски и бар,
обещал ни да сме страници и тази нощ.
Или като думите – написани в бележника,
който ще ми подариш,
за да ми припомня мечтанията по чужди светове.
Само в ренесанса на някакво утро,
когато си обещаем, че
ще плуваме в тихи морета
ще се случим на всички тези места.
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
